Днес, след повече от 100 години, си отива крушката с нагреваема жичка. В последните й отблясъци, по улиците на София, виждам как магазините за дрехи втора ръка, тип „Маркова стока от Европа“ скоростно изместват бутиците на модните марки. Със същата скорост в посока на Германия заминават лекари и инженери... Внасяма бедност и изнасяме своето бъдеще!
В панелните квартали на града стелбата с бомбички и пиратки вече надминава обстрела на град Хомс от сирийските специални части. В полунощ интензитетът им ще съперничи на оръдейния танков тътен от битката при Куркската дъга.
На пътя за Банско кукловоди и марионетки излизат заедно на сцената в абсурден политически фарс. 2012 година си отива...
На терасата ми, изтръпнали от студа, чакат бутилки домашно червено вино. Напук на всички сомeлиери, които смятат, че червеното се консумира със стайна температура, аз го предпочитам студено – така както го пиеше дядо ми, току що изнесено от мазето, едновременно с падащия предновогодишен здрач. В кухнята, на печката, къкри ошав – изсушените плодове, събрали слънцето на лятото отпускат щедро своята сладост. В ъгъла, до вратата проста дрянова клонка очаква да се превърне в сурвачка в ръцете на децата ми с удара на дванадесетия час.
Някъде между настоящата Коледа и предстоящия Васильовден, 2012 година се изнизва през комина. Артилерииската подготовка за предстоящата офанзива на 2013 постепенно нараства. Опасан в кабели и WiFi, изпращащ SMS и електронни съобщения, аз се взирам под светлината на последната крушка с нанежаема жичка назад. Стъпките в снега на спомените ме връщат към далечните зими, в които преспите от двете страни на утъпканата пъртина се издигат като непобиваема стена. Дървените ски и шейни се спускат от хълма край селската ракиджийница. Небето е синьо и зачервените от студа бузи на децата блестят с цвета на червените ябълки наредени в зимника. Надвесени над коритата бабите пълнят домашни колбаси, а дядовците отпиват кехлибара от стъклените канички под посребрените си мустаци. Надвечер снегът започва да вали и трупа отново...
Да можеше да завали и сега, за да покрие и марионетките на пътя край Банско, бомбичиките и пиратките в панелния софийски Хомс и магазините за дрехи втора ръка...
Желая на всички ви красива и бяла Нова година! И нека пътеките тръгнали от сърцето ви, да ви донесат през снеговете на времето отдавна забравената светлина и топлина на отминалите дни! А светът, нека пребъде и през 2013 г. - озлобен, млад и решителен, уверен и силен, протегнал смелата си ръка от преградите край Орлов мост към масивните и арогантни сгради на мълчанието и бездушието по жълтите павета на София. И нека нагреваемата им жичка изгасне заедно с тях – с раждането на един по-красив и справедлив ден...
