Преди 8 десетилетия, на 21 април 1937
година, 31 годишният Иван Терзиев книжар, родолюбец и секретар на Тракийското
дружество в града, поставя началото на седмичния вестник «Беломорец» - едно издание,
което ще даде на ивайловградчани самочувствието, че имат собствен вестник, ще
се превърне в хроникьор и център на обществения живот в града, а няколко години
по-късно, ще стъпи в новоприсъединените български земи в Беломорието, в
Дедеагач (Александруполис), за да събужда и утвърждава българския дух в новите
стари предели на царството.
 |
| Публикация за в-к "Беломорец" в брой 8, 2017 г. на новия "Общински вестник Ивайловград" |
 |
| Иван Терзиев пред книжарницата си в Ивайловград |
Животът на неговия създател и на
семейството му, преминал през бурните десетилетия на първата половина на 20
век, съдържа всичко, от което талантлив романист би могъл да създаде драматичен
бестселър – тъжното и драматично сбогуване на предците ни с Беломорска Тракия,
фамилна история, свързана с борбите за национално освобождение в българска
Македония, строежът на новия живот в свободна България и мракобесието на
режима, опостушил съдбата и делото на един предприемчив българин в края на 40-те.
 |
| в-к "Беломорец" |
Името на вестника, «Беломорец», е избрано
неслучайно – българското Беломорие, такова, каквото отдавна не съществува, е
все още горчив и жив спомен и реалност в периода между двете войни -
незараснала рана за стотици хиляди българи, които са имали злощастната съдба да
го напуснат. Но освен жива рана, то е и надежда – че ходът на историята може
отново да го възкреси, както това се случвва в периода 1941 – 1944 г. Именно
вестник «Беломорец» става изразител на тази надежда.
Съдбата разделя 6 годишния Иван с родното
му село Малък Дервент, Суфлийско през 1912 г., когато баща му, заможният
търговец Руси Терзиев, решава да потърси спасение в Ивайловград от хаоса
настъпил след предаването на Беломорска и Източна Тракия на Гърция и Турция, разказва синът му, 73 годишният Йордан
Терзиев.
Иван учи в Търговската гимназия в
Пловдив, а след завършването й се завръща в Ивайловград, за да се включи
активно в местния обществен и икономически живот. За разлика от баща си, който
има свой бизнес със стоки за домашни потреби, Иван отваря своя книжарница и
печатница „Отец Паисий” в центъра на
града. Около 1929 година се жени за своята любима Фанка – дъщерята на
тогавашния ивайловградски свешеник Тръпко Карапалев – деец на освободителното
движение на българите от Македония,
участник в четата на македонския воевода Панде Шишков и приятел на
големия деец на македоно-одринската освободителна организация Тане Николов.
Бракът с Фанка Карапалева свързва
завинаги съдбата и дейността на Иван Терзиев и Тръпко Карапалев. Човекът на словото
и книгите и деец на Тракийските дружества и отецът революционер от село
Сребрино, Леринско, воювал за свободата на Македония ще оставят значима следа в
живота на Ивайловград и ще имат своя дял в историята и съдбата на Беломорието.
 |
| Протойерей Тръпко Карапалев | | |
|
Превратностите на съдбата довеждат отец
Тръпко Карапалев в Ивайловград след безброй премеждия – участие в
Илинденско-Преображенското въстание и балканските войни, смело бягство от затвора в Солунската
кула, емиграция в САЩ и работа по строежите на трансаатлантическата железница,
за да го поставят начело на православната общност в града по желание на
българския екзарх Стефан, с когото заедно е ръкоположен за свещеник през 1911
г. в българската църква „Свети Стефан” в
Цариград. Според Йордан Терзиев, отец Карапалев и бащата на Иван – Руси Терзиев
имат решителен принос за запазването на Ивайловград в българските земи – едно
история за ловки преговори, финансови жертви, типично балканско разбирателство
на маса и с чаша в ръка, които в крайна сметка убеждават гръцките военни да
оставят града в пределите на Царство България.
Може да се каже, че вестник „Беломорец” е
любимото четвърто дете на
Иван Терзиев, след дъщеря му Росица и синовете
Любомир и Йордан. Първият брой на „Беломорец” излиза на 21 април 1937 година,
за да допълни активната гражданска дейност на създателя си, който вече в
продължение на десетилетие работи на полза роду в Ивайловградско. Иван Терзиев
е човекът, който упорито събира средства в периода 1932 – 1937 г. за издигане
паметника на Черни рид, построен в памет на загиналите през Балканските войни и
Първата Световна война, като част от инициативния му комитет. Полагането на
първия камък на паметника е осветено от протойерей Тръпко Карапалев, а на 26
юни 1937 година новороденият вестник „Беломорец” ще отрази и тържественото
откриване на паметника. Почти десетилетие по-рано, през 1928 г., отец Карапалев
ще освети и новопостроения мост на река Арда, а Иван Терзиев ще запечата
откриването на снимка, която после ще предлага като картичка в своята
книжарница „Отец Паисий”.
 |
| Иван Терзиев, като секретар на Тракийската организация в Ивайловград поднася венец. |
 |
| Освещаване на основния камък на паметника на Черни /Черен/ рид с участието протойерей Тръпко Карапалев. |
 |
Картичка.
Ивайловград. Мостът на река Арда. Издател Иван /изпуснато/ Р. Терзиев |
От създаването на „Беломорец” през 1937
година, до последния му брой през 1944 г. Иван Терзиев ще издаде около 140
броя, ще бъде едновременно журналист, издател, словослагател, печатар и
разпространител. Вестникът ще се превърне в просветителски инструмент за опазване
на българския дух, ще запази жив спомена за Беломорието, ще бъде средство, чрез
което деловия живот и местният бизнес в Ивайловград ще рекламират дейността си.
 |
Граничен камък с Гърция 10.08.1935 г.
Снимка Иван Терзиев |
 |
| в-к "Беломорец" |
Дейността на отеца и издателя в
Беломорието ще бъдат бурни – единият ще освещава новопостроените от българското
царство пътища, ще благославя търговски и риболовни гемии до пенсионирането си
през 1944 г., а другият ще показва и разказва за стореното в своя вестник.
Защото, както казва Йордан Терзиев, българската армия и българската държавност
са посрещнати в района с радост, по начинът, по който са посрещнати и в други
присъединени земи с българско население в Тракия и Македония.
През март 1944 г. в Беломорието се ражда
и третият син на Иван и Фанка – Йордан, за да поеме само 6 месеца по-късно в
конски вагон за България. Превратът от 9 септември и политическата реалност в края на Втората световна война слага край на мечтата за
българското Беломорие. Иван Терзиев и семейството му са върнати в Ивайловград от новата власт с възможност за
престой от 24 часа в града, колкото да продадат имотите си и бъдат изпратени в
София – без право да стъпят в Ивайловград през следващите 20 години. Вестник
„Беломорец” ще престане да съществува. Със семейството на Иван за София тръгва
и отец Карапалев. Той няма повече да се върне в Ивайловград. В София с него ще
са само спомените и срещите с патрирах Кирил, който дълбоко го цени и уважава.
Умира на 94 години. Предприемчивият Иван Терзиев ще се захване с книгоиздаване
и ще основе издателство „Рила”, което ще издава приключенски романи и български
автори, като Константин Петканов, с когото го свързва близко познанство. Новата
власт ще затвори издателството през 1947 г.
Иван Терзиев ще си отиде от този свят
през 1960 година с изпълнен дълг – да предаде любовта и спомена за Беломорието,
неговият глас и зов, на поколението след него. Споменът, с който 6 годишното
момче ще превали хребета, разделящ Малък Дервент от Ивайловград и свободна
България и който ще води и осветява делата му през целия му съзнателен живот.
 |
| в-к "Беломорец", бр. 1, 21 април 1937 г. |
 |
| Брой на в-к "Беломорец" - публикация по случай годишнина от възкачването на цар Борис Трети, материал посветен на честването на Паисий Хилендарски и есе за делото на народните учители. |
 |
| Брой на в-к "Беломорец" с моста над р. Арда |
 |
| Брой на в-к "Беломорец", издаден в Дедеагач. "Главата" на вестника е променена - през надписа минават "беломорски" вълни. |
 |
| Брой на в-к "Беломорец", издаден в Дедеагач - на фотографиите се виждат пристанището и града. |
