На 1 януари България получи легитимация на европейска суперсила, ставайки част от Еврозоната. Позиция, каквато не сме имали дори по времето на Симеон Велики – на върха на военното и политическо могъщество на Първото българско царство през IX–X век.
Макар и велика сила, тогава България е нямала собствено
монетосечене, а златните ромейски монети, които са били българско притежание,
са украсявали гърдите на българския владетел, нанизани на огърлица.
Малко известно е точното описание на българския владетел в
„Шестоднев“ на Йоан Екзарх, според което цар Симеон седи на трона си – облечен
в мантия, обшита с бисер, с пурпурен пояс, златен меч… и „огърлица от монети на
шията“.
Вероятно тези монети са били златни солиди на ромейските императори Василий I и Лъв VI – част от данъка, който Константинопол изплащал на Преслав. Монетите изобразяват Христос и василевсите на империята – израз на величие, което българският цар превръща в накит и символ на власт.
Цар Симеон Велики – владетелят, при който, както обичаме да
казваме, България се е простирала „на три морета“, не се е срамувал да носи
огърлица от златни чужди монети около врата си.
Историята ни подсказва, че суверенитетът не се дължи на
собствените монети, а на това кой определя правилата.
Илюстрации:
- Картина „Цар Симеон Велики“ от Димитър Гюдженов (НХГ)
- Златни византийски солиди (императори Василий I и Лъв VI), сечени в Константинопол, IX–X век, колекция Dumbarton Oaks
